Обелих портокал… и това, което открих вътре, ме накара да потръпна 😯.
Тази вечер се прибирах от работа, изморен, без особено желание за нещо. Просто ми трябваше нещо леко, бързо.
Избрах портокал, добре оформен, с перфектен оранжев цвят. Изглеждаше сочен, свеж, точно това, което ми трябваше.
Но веднага щом започнах да го беля, почувствах, че нещо не е наред. 😯
После, когато копнах малко по-дълбоко, усетих необичайно съпротивление. Любопитен — и малко притеснен — продължих. Тогава го видях: метален отблясък, скрит в самото сърце на плода. 😯
Един тревожен въпрос без отговор: как е могло да се формира това?
Беше ли това крайно природно явление? Мутация? Чужд обект? Или нещо много по-тревожно?
И това, което открих, наистина ме шокира.
👉 За продължението, прочетете статията в първия коментар 👇👇👇👇.
Изображението говори само за себе си: черна, влакнеста маса, наподобяваща гъба или сюрреалистичен органичен израстък, седи в средата на парчетата портокал.
Нищо такова не би трябвало да се намира там. Това не е обикновен мухъл, нито паразит, който може да бъде разпознат веднага. Изглежда почти… живо. Или по-точно, сякаш е било живо.
Шокиран, прекратих движението си, неспособен да продължа. Това вече не беше плод, а загадка.
Един тревожен въпрос без отговор: как е могло да се формира това? Беше ли това крайно природно явление? Мутация? Чужд обект? Или нещо много по-тревожно?
Това откритие напомня, че дори в най-баналните моменти на ежедневието, неочаквана — дори тревожна — изненада може да се появи.
Показах снимката на близки, споделих изображението онлайн: реакциите варират от учудване до дълбоко безпокойство.
Ами ако този плод носи предупреждение? Ами ако, без да знам, съм попаднал на нещо, което не беше предназначено за мен?
Оттогава съм обзет от съмнение: беше ли този портокал предназначен за мен? Не мога да се отърва от това изображение. То ме преследва.
И всеки път, когато мина покрай щанд с плодове… отвръщам поглед.
