Смразяващо съобщение: Това, което открих по време на погребението на моя брат близнак, ме остави без дъх😯.
Да загубиш брат е неописуема болка. Но да загубиш близнак е като да загубиш половината от себе си. Когато ми съобщиха, че брат ми Тома е паднал по време на планински преход, целият ми свят се срина.
Според властите това е бил инцидент. Телефонът му е изчезнал, а тялото му било открито едва няколко дни по-късно. Всичко изглеждаше ясно… до деня на погребението.
Докато близките ни му отдаваха последна почит, телефонът ми завибрира. Едно единствено съобщение… но то промени всичко.
„Това не съм аз. Жив съм.“😯
Съобщението беше изпратено от номера на Тома – същия, който се смяташе за изгубен в планината заедно с него. Сърцето ми спря. Ръцете ми трепереха.
Шега с лош вкус ли беше това? Или… нещо още по-ужасяващо?
Това, което открихме след това, буквално ме смрази.
👇 Прочети продължението в първия коментар.👇👇👇👇
Отговорих инстинктивно:
„Къде си? Това някаква шега ли е?“
Само няколко секунди по-късно се появи ново съобщение:
„Не мога да ти кажа. Подслушват ни. Не вярвай нито на жена си… нито на родителите ни.“
В този миг всичко, което мислех че знам за семейството си, се разпадна.
Отначало исках да повярвам, че е зловеща шега. Може би някой беше намерил телефона на Тома. Може би шокът беше повлиял на разсъдъка ми. Но нещо в мен настояваше да продължа да търся истината.
Докато преглеждах старите ни разговори, попаднах на смущаващ детайл: гласово съобщение, което никога не бях отварял. Датираше от два дни преди изчезването му в планината. Пуснах го с ускорен пулс.
Беше неговият глас. Задъхан, уплашен.
„Ако чуваш това… значи са ме намерили. Трябва да ги спра, преди да успеят.“
Но кои бяха тези мистериозни „те“? И защо Тома ме предупреждаваше да не вярвам на никого — дори на собствената си съпруга и родителите ни?
През следващите дни започнах свое собствено разследване, в пълна тишина. Наблюдавах всяко движение на близките ми. И малко по малко, парчетата от пъзела започнаха да се нареждат.
Жената ми получаваше обаждания, които изтриваше веднага.
Родителите ми категорично отказваха да говорят за Тома, сякаш дори самото споменаване на името му ги излагаше на опасност.
Още по-лошо – някои медицински документи, свързани с идентифицирането на тялото, бяха изчезнали от архива на клиниката.
Все още не мога да разкрия всичко. Не и преди да имам конкретни доказателства.
Но едно е сигурно: това, което се е случило в планината, не е просто злополука по време на преход.
И колкото повече напредвам, толкова по-ясно ми става, че брат ми… може би никога не е спирал да ме пази.
