Мислех, че става дума само за осарник… но не беше така…
Никога няма да забравя този ден. Марк, осемгодишният ми син, се беше качил на тавана, за да потърси стара кутия с играчки.
Няколко минути по-късно чух, че плаче.
Втурнах се нагоре и го открих свит на кълбо, пребледнял, треперещ, с поглед, вперен в тъмен ъгъл на тавана. Той прошепна: „Тате… нещо се движи там горе…“ 😯
Прегърнах го, опитвайки се да го успокоя. Но когато вдигнах очи, видях движеща се сянка, тъмна маса… и разбрах, че тук има нещо много повече от детски страх.
👉За продължението прочетете статията в първия коментар 👇👇👇👇.
Тази сцена ме върна няколко месеца назад — май 2018 година.
Туите в градината ни бяха разрушени от елени. Докато се готвех да ги подменя, забелязах странна метална кутия между дърветата в източната част на двора.
Първо си помислих, че е стар електрически шкаф, останал от предишните собственици. Но реалността се оказа съвсем различна.
Когато градинарите дойдоха да премахнат увредените храсти, единият извика: „Елате да видите това!“ Това, което открих, ме закова на място — не беше кутия, а вход към огромно осарско гнездо.
И когато казвам „огромно“… говоря за живо чудовище. Шумът, който издаваше, беше оглушителен — като двигател на кола, ревящ безспир. Усетих как стомахът ми се свива.
Незабавно се свързах със специалист по борба с вредители. Но щом видя гнездото, разположено между тавана и покривната конструкция, той отстъпи. Прекалено опасно.
Друг ми препоръча да изчакам зимата. Да чакам? При този непрекъснат шум и нарастващия страх на сина ми? Немислимо.
Затова взех решение, което никога не съм си представял: да се изправя пред този кошмар сам.
Със самоделна защитна екипировка, разклатена стълба и несигурна смелост се изкачих една нощ на тавана, въоръжен с фенерче и сърце, биещо като лудо. Това, което открих зад разкъсаната изолация, не беше просто гнездо… а проход.
Проход… към какво? Това е друга история.
