Скромна домашна помощница, която нямаше на кого да остави дъщеря си, реши да я вземе на работа, без да знае как ще реагира нейният милионерски шеф. 😱😱
Клаудия стана в 5:30, изморена, но без време да се оплаква. След смъртта на съпруга си тя беше свикнала да спазва стриктен график. Дъщеря ѝ, Рената, спеше с плюшено мече в ръце. Клаудия я погледна, тъжна, че ще трябва отново да я остави сама. Отново щеше да трябва да я вземе със себе си.
Приготви овесена каша за Рената и кафе за себе си. Докато ядеше, се замисли за неудобството да обясни на господин Леонардо, че няма на кого да остави дъщеря си. Детските градини бяха твърде скъпи, а тя нямаше помощ от семейството.
В 6:15 събуди Рената с целувка. Малката, усмихната, се съгласи да я последва, радостна, че ще посети голямата къща, където работеше майка ѝ. Клаудия ѝ напомни да се държи добре и да не пречи.
В 7 часа тръгнаха. Те ходиха до автобусната спирка, с раниците на гърба. През 40-минутното пътуване, Рената разглеждаше всичко с любопитство, докато майка ѝ отговаряше на въпросите ѝ.
Когато стигнаха в богатия квартал, разликата беше очевидна: широки улици, къщи зад огради и подредени градини. Имението на господин Леонардо беше зад черна порта. Хосе, охранителят, ги посрещна.
Клаудия винаги усещаше лека болка в сърцето си, въпреки че работеше там от две години. Изведнъж чу стъпки по стълбите и сърцето ѝ се забърза – господин Леонардо идваше по-рано от обикновено. 😱😱😱
Неговите бръчки и изразът на лицето му бяха притеснителни. 😔 След като видя детето, той каза нещо, което шокира жената. 😱😱😱
👉 Пълната история ви очаква в първия коментар 👇👇👇👇.
Господин Леонардо слезе по стълбите, а погледът му веднага се фиксира върху Рената, която седеше на пода с моливи. Лицето му се застина за момент, в очите му проблесна загриженост, след което се приближи внимателно. Клаудия задържа дъха си, очаквайки отрицателна реакция.
Но, за нейна голяма изненада, господин Леонардо коленичи пред Рената с приятелска усмивка. „Ти си много сладка“, каза той, протягайки ръка към нея. Рената, малко срамежлива, му подаде рисунка, която беше направила.
„Много е красиво!“, извика той, впечатлен. След това започна да играе с нея, карайки я да се смее на глас.
Клаудия, шокирана, почувства как товар се вдига от раменете ѝ. Нейният шеф не само че беше приел ситуацията, но изглеждаше искрено да се радва на компанията на дъщеря ѝ.
Господин Леонардо се обърна към нея с усмивка на разбиране. „Не се притеснявай, Клаудия. Тя може да идва когато поиска.“ Вълна на облекчение я обзе. Този ден животът ѝ се промени по неочакван начин.
