Беше миналата пролет, в моя град. Проведе се санитарна инспекция в няколко магазина и в резултат от тази проверка почти 20 000 кокоши яйца бяха изтеглени от рафтовете.
Причините бяха обичайни: изтекъл срок на годност, неправилно съхранение, повредени опаковки.
Смятаха се за негодни за консумация, затова бяха изпратени на сметището за унищожение. 😞
Все още си спомням как камионите пристигаха и изсипваха кашоните си в зоната за органични отпадъци. Беше валяло през тези дни и кашоните бързо се разпаднаха.
Яйцата се смесиха с останалите отпадъци; някои се счупиха от дъжда, други бяха изкълвани от птиците. Нищо необичайно дотук — стандартна процедура, която не трогна никого.
Но около три месеца по-късно всичко се промени.
Тази сутрин бях на дежурство на сметището. Забелязах, че птиците, които обикновено търсят храна там, избягваха една определена зона.
Любопитен, приближих се. И се вцепених. Нещо се движеше сред боклуците. 😯
👉 Продължението — в първия коментар 👇👇👇👇.
Когато се вгледах по-внимателно, не можех да повярвам на очите си: пиленца. Жълти, крехки, пухкави… живи.
Бяха навсякъде. Под парчета пластмаса, в разкъсани картонени кутии, между изхвърлени предмети. Стотици, може би повече.
Бях шокиран. Как тези яйца, изоставени в толкова неблагоприятна среда — без топлина, без грижи — са успели да се излюпят?
Много бързо новината се разнесе из целия град. Хората започнаха да идват, за да видят с очите си. Някои бяха просто любопитни, други – дълбоко развълнувани.
Много от тях осиновиха пиленца, трогнати от това неочаквано проявление на живот.
Дойдоха и представители на властите, дори учени. Никой не можа да обясни феномена. Температурата не беше достатъчна за нормално излюпване, а отоплителни уреди нямаше.
Някои изследователи предположиха, че топлината, генерирана от разлагането на органичните отпадъци, е могла да създаде подходяща среда. Може би. Но нищо не бе сигурно.
За мен, както и за много други, нямаше нужда от обяснение. Това беше чудо.
Истинско. Един от онези редки моменти, когато природата ни напомня, че може да бъде непредсказуема и прекрасна — дори сред боклука.
Хората започнаха да ги наричат „птиците от нищото“ или „подаръкът на пролетта“. Историята се разпространи в медиите далеч отвъд нашия град. Тя ни напомни, че животът може да се появи там, където най-малко го очакваме.
Днес повечето от тези пиленца са намерили своя дом.
Някои се отглеждат във ферми, други са станали домашни любимци в семейства, а няколко все още са под грижите на доброволци. Може би никога няма да разбера точно как се случи… но знам, че станах свидетел на нещо рядко. На едно чудо.
