Всички я очакваха в бяла рокля. Но когато Ема прекрачи прага на църквата облечена в черно, шепотът започна — а сърцето на Лукас се сви от ледена болка.
Ема и Лукас се бяха запознали чрез общи приятели. Още от първите срещи между тях се създаде дълбока връзка.
Само след няколко месеца Лукас ѝ предложи брак, убеден, че е открил жената на живота си.
Тя прие с вълнение, с блестящи от радост очи. Но в деня на церемонията всичко се срина. Докато Лукас нетърпеливо очакваше да види Ема в бяла рокля, тя се появи… облечена в черно.
👉Продължението четете в първия коментар 👇👇👇👇.
— Защо си в черно? — прошепна той объркан.
— Майка ти ми разкри всичко — отвърна Ема с твърд тон.
— Какво искаш да кажеш?
— Каза ми, че си ме изневерил с Клара и че възнамеряваш да ме напуснеш заради нея. Тази рокля е за да оплача нашата любов.
Лукас онемя.
— Ема, това не е вярно! Клара е просто приятелка. Никога не съм те предавал.
— Лъжеш, Лукас. Както винаги.
— Майка ми иска да разруши нашата връзка — настоя той.
— Не става дума само за изневяра. Научих и другата ти тайна. Скрил си, че семейството ти е в банкрут. Искаш да се ожениш за мен, за да спасиш бизнеса ви — не от любов.
Лукас пребледня.
— Моля те, нека ти обясня…
— Няма нужда — прекъсна го Ема. — Бях глупачка, че ти повярвах.
Без да каже и дума повече, тя се обърна и напусна църквата, оставяйки Лукас сам, вцепенен, със сърце, разбито на парчета. Приятелите му се опитаха да го утешат, но той знаеше — загубил е всичко.
Месеци наред Ема отказваше да се свърже с Лукас. Не можеше да му прости. В крайна сметка именно Клара беше тази, която проговори.
— Ема, разбирам болката ти — каза тя. — Но повярвай ми, между мен и Лукас никога не е имало нищо. Той наистина те обича.
Ема отвърна поглед.
— Как да му се доверя отново?
— Дай му поне шанс да се обясни — настоя Клара.
След дълго обмисляне Ема се съгласи да се срещне с Лукас. Срещнаха се в малко, уединено кафене. Когато тя влезе, Лукас вдигна поглед с надежда в очите.
— Благодаря ти, че дойде — каза той. — Искам да ти кажа истината.
— Слушам те — отвърна тя с резервиран тон.
— Никога не съм те изневерявал. Беше грешка, че скрих финансовите проблеми на семейството си. Страхувах се, че ще помислиш, че те искам заради парите. Но те обичам, Ема — истински.
Очите на Ема се насълзиха.
— Не знам дали мога да ти вярвам отново…
— Моля само за едно — за втори шанс. Искам да възстановим това, което имахме.
След кратко мълчание тя въздъхна и леко кимна.
— Добре… да опитаме.
Лукас ѝ подаде ръка. Ема я хвана — и в този прост жест отново проблесна крехка искрица надежда.
