Колата ми беше покрита с яйца — и нямах никаква представа защо.
Излязох от къщата, с Лeо на едната ръка и Лили притисната до гърдите ми с другата, когато видях разрухата 😯:
черупки от яйца бяха разпръснати по капака, жълтък се стичаше по стъклата, а сутрешното слънце караше този безпорядък да блести като абсурден зов.
Задъхах се. Как една обикновена семейна кола, в толкова спокойно кварталче, можеше да се окаже покрита с яйца, като някакво сюрреалистично платно?
Откакто се родиха близнаците ми, всеки ден е като маратон без видим финал.
Нощите са накъсани от 15-минутни дремки, енергията ми се изпарява между биберони и пелени.
И познайте какво? Дори нямах сили да изрека една псувня, когато разбрах, че цялата тази бъркотия, изглежда… е била умишлена.
Без да се замислям, прекосих тревната ни площ и се огледах: нищо друго не беше засегнато. Само колата ми, паркирана пред къщата на съседа ми Марк.
Не виждах никого. Нищо странно наоколо. Всичко изглеждаше спокойно, все едно нищо не се е случило. Но тогава… кой би могъл да го направи? И най-вече – защо?
Когато открих, че е бил той — и поради каква абсурдна причина — бях в шок. 😯
👉 За продължението, прочетете статията в първия коментар 👇👇👇👇.
Марк — човекът с толкова гигантски декорации за Хелоуин, че сякаш искаше да превърне улицата ни в холивудски трилър.
Но защо да се нахвърли върху мен? Каква връзка можеше да има между бебетата ми и неговите скърцащи скелети?
Разярена се качих до входната му врата и почуках. Той отвори — с блеснали от странна гордост очи, без дори да каже „здравей“.
— „Ти ли беше? Ти го направи?“ — изсъсках аз.
— „Да,“ — отговори той, сякаш потвърждаваше нещо напълно очевидно.
С кръстосани ръце и самодоволна усмивка: той явно не осъзнаваше, че човек може да е по-изморен от раждане на близнаци.
Но аз не исках да викам или да се срина. Истината е, че исках да разбера. Върнах се вкъщи, с биещо сърце, решена да открия истината.
И едва когато търках последната черупка, която не искаше да се отлепи от купето на колата, прозрението ме удари: аз и децата ми бяхме в центъра на неговата празнична обсесия.
Марк не можеше да приеме, че нещо толкова обикновено като семейна кола му закрива гледката към безценните хелоуински украси. Присъствието на колата ми разрушаваше илюзията на неговия зловещ свят.
Бях смаяна. Не само от дребнавостта на постъпката. А и от абсурдността на причината.
