Една вечер за рожден ден, неочаквана визита разклати увереността ми в присъствието на жена ми 😱
Приготвях вечерята за нашия рожден ден, когато се чуха резки и настоятелни удари на вратата.
Отворих и видях полицай, промокнал до кости от проливния дъжд. Лицето му, строго и сериозно, ме стресна веднага.
— Господине, каза тихо той, Вашата съпруга е била участник в сериозна автомобилна катастрофа преди около час.
Думите му ме пронизаха като нож.
— Не… не, грешите, промълвих аз. Тя е горе, спи.
Той ме погледна с израз, който никога няма да забравя: странна смесица от състрадание и тревога.
— Съжалявам… но съдебният лекар вече е потвърдил смъртта ѝ.
— Елате с мен, казах аз с пресечен глас. Ще ви покажа.
Изкачих стълбите бързо. Той се движеше бавно зад мен, сякаш се страхуваше от това, което ще види.
Отворих вратата на нашата спалня на момента.
На леглото лежеше жена ми, косата ѝ, разпиляна като нимб върху възглавницата. Покривката се повдигаше с всяко нейно дишане.
— Виждате ли? казах аз, сърцето ми биеше учестено, почти облекчен от нервен смях. Тя е тук, жива и здрава.
Полицайът не каза нищо. Той се приближи, фиксирайки погледа си върху нея с необичайно внимание.
Тогава погледът ми се спря.
Гърдите ѝ… не се повдигаха. Никакво дишане. Никаво движение.
Усетих как земята се отдръпва под краката ми. Полицайът бавно дръпна ръката си към оръжието.
Гласът му, изведнъж още по-сериозен, прозвуча в стаята:
— Господине… отстъпете. Това не е вашата съпруга. 😱😱😱
Коя беше тази жена? 😱😱😱
👉 За продължението, прочетете статията в първия коментар 👇👇👇👇.
Умът ми се колебаеше, неспособен да разбере. Ако това не беше жена ми… тогава кой беше? Полицайът, явно напрегнат, ме накара да отстъпя.
— Господине, прошепна той, вашата съпруга е катастрофирала, а в колата е имало и мъж.
Краката ми се подкосиха. Разтърсих глава, опитвайки се да изгоня тази абсурдна мисъл.
— Какво… какво? промълвих аз. Моята съпруга? С някой друг?
Полицайът кимна тежко. Извади смачкано писмо от джоба си и го подаде. Вътре имаше студени и изчислени думи: тя ме е предавала от седмици, планирала е да замине с друг мъж, оставяйки ме сам в живот, който е симулирала внимателно.
— А тази жена на леглото? попитах, с треперещ глас.
— Тя… не трябваше никога да ви среща. Тя просто трябваше да играе ролята на вашата съпруга, докато истинската жена замине с другия мъж. Но… катастрофата… колата им се удари в дърво. Истинската… вашата съпруга… не оцеля.
Усещах как стаята се върти. Всичко получи ужасяващ смисъл: липсващите съобщения, пропуснатите обаждания, това предчувствие за празнота. Тя ме беше предала, да, но съдбата удари, преди тя да успее да осъществи плана си напълно.
Полицайът се приближи внимателно:
— Жената, която видяхте… беше измамник. Тя е умряла на място, както щеше да се случи с вашата съпруга, ако бяхте тръгнали с нея.
Тежка тишина падна в стаята, нарушавана само от дъжда, който продължаваше да удря прозореца. Сърцето ми беше разкъсано между гняв, болка и горчиво осъзнаване: предателството оживя, но смъртта написа края.
Празнотата, оставена от нейното отсъствие, ме смрази. Вече нямах съпруга… но споменът за предателството ѝ щеше да остане завинаги.
