Преди две години трагедия преобърна живота ми — загубата на дъщеря ми и зет ми.
За да избягам от мъката, реших да заведа внуците си, Анди и Питър, на почивка край морето.
Наслаждавахме се на слънцето и шума на вълните, когато изведнъж Анди, по-малкият, посочи към едно близко кафене и извика: „Бабо, виж! Това са мама и тате!“
👉Прочетете цялата история в първия коментар 👇👇👇👇.
В този момент сърцето ми спря. Жената, която седеше там, приличаше като две капки вода на дъщеря ми Моник.
Мъжът до нея беше като излят образ на Стивън — бащата на децата.
Подтикната от безпокойство и любопитство, поверих децата на приятел и незабелязано последвах двойката. Те се отправиха към една малка къщичка наблизо.
Със затаен дъх почуках на вратата. Жената, която ми отвори, беше именно дъщеря ми — тази, която вярвах, че съм загубила завинаги.
Само няколко дни по-рано бях получила анонимно писмо с думите: „Те всъщност не са си отишли“.
Банката също ме беше уведомила за подозрителна транзакция, свързана с виртуална карта на името на Моник. Тогава не разбрах, че тези знаци ще ме доведат до истината.
Вътре Моник и Стивън ми признаха, че са инсценирали смъртта си.
Притиснати от огромни дългове, те решили да изчезнат, за да предпазят децата си и да им осигурят по-стабилен живот. „Мислехме, че това е единственият изход“, каза ми дъщеря ми със сълзи на очи.
Докато все още се опитвах да осмисля чутото, пристигна полицията и ги арестува.
Въпреки всичко, те успяха да прегърнат Анди и Питър — децата, които никога не бяха престанали да вярват, че родителите им ще се върнат.
И в този момент разбрах, че оттук нататък съдбата на тези деца е в моите ръце.
