Преди няколко дни, когато търсех старо фотоалбум 📸, попаднах на предмет, който не бях виждала от години. Затиснат под военна куртка 🧥 и няколко прашни панделки 🎀, той беше яркорозов 🌸, малко мухлясал, с сено, което все още беше заседнало в шевовете. Когато го взех в ръце ✋, вълна от спомени от 70-те години 🕺💃 ме заля. 💖✨ Можете ли да познаете за какво става въпрос? 🤔⬇⬇⬇⬇⬇
Ако сте израснали с коне 🐴 по това време, знаете за какво говоря, нали?
Да, това е конски възглавничка! Преди модерните седла и съветите за стойка, имаше тези меки, простички възглавници, достъпни за всеки.
Моята, от розов велур 🌸, беше скромна, но носеше в себе си свободата. Без рог, само грубо удобство за разходки в градината или да се правиш на малък каубой 🤠🌵.
Спомням си за моите приключения на кон 🐎, с колан, който беше твърде хлабав, понякога падайки на земята, приклещена като обръщен костенур 🐢😂.
Тези възглавници не бяха предназначени за състезания 🏆, а за осигуряване на лека защита, като същевременно позволяваха да усетиш всяко движение на коня 💨.
Най-доброто? Цената им! Едва 20 евро 💸, в сравнение с стотиците за истинско седло 🐎💰.
Лесни за поставяне навсякъде: на ограда 🪢, в багажника на колата 🚗 или като възглавница по време на обедната почивка 🍞🥤.
Днес, тази възглавничка е много повече от конен предмет 🐴: тя е спомен от една проста епоха, когато свободата беше на върха на пръстите ⏳🌟.