😱Всичко започна преди няколко седмици. Един ден сутринта забелязах странна форма, висяща на тухлата под лампата ми на верандата.
Тя приличаше на изсушен орех, изписан и почти изрязан, но толкова извън контекста. Заинтригувана, направих снимка и я потърсих. Това беше оотека на богомолка — черупка на яйца. Вътре, безжизнени същества чакаха пролетта.
Оставих я непокътната, жест на мълчаливо уважение към природата. Всеки ден, с кафето си, минавах покрай нея и поглеждах за миг. Това стана малък ритуал, пауза в бурния живот. После забравих.
Докато тази сутрин.
Излязох с чашата си, готова да започна ден като всеки друг. Но въздухът около вратата ми беше различен. Лека вибрация, почти неуловима. Наведох се, инстинктивно, задържайки дъха си.
Бяха навсякъде. 😱😱😱 стотици — може би хиляди, те се катереха по тухлите, прокарваха път през рамката на вратата, разпространяваха се по верандата, сякаш танцуваха в сутрешната светлина.
Какво беше това? Защо бяха толкова много? Откъде идваха всички? Как знаеха, че е време да излязат?
👉 За продължението, прочетете статията в първия коментар 👇👇👇👇.
Сцената, която се разиграваше пред вратата ми тази сутрин, беше изненадващо интензивна. Не ставаше въпрос за обикновено насекомо, а за млади богомолки, току-що излюпени.
Това, което виждах, бяха малките същества, които излизаха от оотеката, или черупката на яйцата, която беше прикрепена към тухлата под верандата.
Стотици малки богомолки, едва видими и крехки, сякаш завладяваха пространството. Този феномен, известен като „синхронизирано излизане“, е впечатляваща характеристика на тези насекоми.
Но защо толкова много насекоми? Защо бяха толкова много? Тези богомолки бяха потомци на яйце, поставено преди няколко месеца, когато температурите бяха по-благоприятни.
През зимата те оставаха неподвижни, в състояние на сън, в яйцето. Когато настъпи пролетта и температурата се повиши, се изпраща химически сигнал и младите богомолки започват да излизат всички наведнъж, в точния момент, когато условията са оптимални за тяхното оцеляване. Тяхната синхронизация увеличава шансовете им за оцеляване срещу хищниците.
Феноменът беше проявление на природата в цялото й величие и мистерия, малко напомняне за живота, който често в сенките се подготвя да избухне в идеалния момент.
