„GO, GO, GO !“
Тя скочи от хеликоптера в територията на врага😱 — и това, което нейният екип откри в джунглата, ги принуди да вземат решение, което щеше да ги спаси.
Военният апарат вибрираше над зелената покривка на дърветата, витлата удряха тежкия въздух на здрача. В отворения товарен отсек капитан Амара механично провери оръжието си: безопасност, пълнител, патронник. Всичко беше наред.
„Седемдесет и девет секунди!“ извика ръководителят на екипажа.
Вятърът нахлуваше в кабината. Под тях джунглата се простираше колкото можеше да се види. Някъде там ранено разузнавач бягаше с чувствителна информация.
Хеликоптерът се стабилизира над тясна поляна.
„GO, GO, GO !“
Амара се спусна по въжето и кацна в приклекнала позиция. Тарик слезе веднага след нея. За няколко секунди апаратът изчезна, оставяйки ги сами в потискащата тишина.😱
Те напредваха внимателно под гъстия заслон. Амара наблюдаваше земята: смачкани листа, счупени клони, тъмна следа по ствол.
„Той е минал оттук“, промълви тя.
Един въоръжен мъж премина през тяхното зрително поле отдалече, без да усети тяхното присъствие. След това по-нататък се чуха гласове. Амара вдигна юмрук; — „Контакт отпред.“
Те продължиха напред, докато не забелязаха поляна. Няколко бойци образуваха периметър. В центъра, вързан за дърво и тежко ранен, беше търсеният агент.
„Визуално на целта“, прошепна Амара.
Нейният прицел се фиксира върху този, който даваше заповеди. В слушалката й прозвуча спокойният глас на Тарик: „Чакаме точния момент. Само един шанс.“
Амара бавно пое дъх, коригира позицията си и наблюдаваше движенията на врага. Най-малкият фалстъп щеше да е тяхният край. Решението не можеше да чака.
Но това, което Амара видя след това зад редицата охранители, напълно промени хода на мисията…😱😱
👉 За продължението, прочетете статията в първия коментар 👇👇👇👇.
Амара усети как кръвта й се стяга. Зад охранителите вражески хеликоптер кацна с пълна скорост, изсипвайки подкрепления въоръжени до зъби. Лицата им се вцепениха, но капитанът не загуби нито секунда.
Тя даде дискретен знак на Тарик. Заедно те активираха серия от димни гранати и глухящи гранати, потопявайки поляната в объркващ хаос. Охранителите бяха дезориентирани, някои се втурнаха да защитят ранения агент, други се опитваха да разберат какво се случва.
Възползвайки се от объркването, Амара и Тарик скочиха към целта, прерязаха въжетата и изнесоха агента извън обсега. Горещият вятър на джунглата носеше звуците на изстрели и експлозии, но тяхното придвижване беше бързо и решително.
Изведнъж светлинен сигнал се появи сред короните на дърветата: това беше тяхното извеждане. Втори военен хеликоптер, дискретен и безшумен, ги очакваше. С координирани усилия достигнаха до апарата и се качиха, докато вражеските подкрепления продължаваха да се бият зад тях.
Когато апаратът набра височина, Амара погледна надолу към поляната, която постепенно изчезваше в мъглата. Агентът беше в безопасност, мисията изпълнена, а техният екип доказа, че дори пред непредвидимото, дисциплината и смелостта могат да променят хода на събитията.
