Този ден, както всяка сутрин, тръгнах да обикалям соевите си ниви. Въздухът все още беше тежък от влагата, оставена от нощния дъжд, а земята излъчваше онзи познат аромат, който само земеделците познават.
Нищо не предвещаваше какво ще открия. Но когато стигнах до една преовлажнена част от полето, внезапно спрях. Почвата леко блестеше под светлината на ранната утрин. Когато се приближих, забелязах малки полупрозрачни сферички с необичаен бледо син цвят, разпръснати по влажната земя.
Никога не бях виждал такова нещо. Тези яйца бяха твърде големи, за да принадлежат на насекоми, и твърде малки, за да са на птица. Заинтригуван, но предпазлив, реших да не ги пипам.
Вместо това направих няколко снимки от различни ъгли и ги изпратих на един изследовател, когото бях срещнал на земеделска изложба.
Очаквах просто отговор по имейл. Но… 😯.
👉 За продължението прочетете статията в първия коментар 👇👇👇👇.
Още на следващия ден у дома ми се появи екип биолози, заинтригувани от моите снимки. Те наблюдаваха, взеха проби, анализираха…
И много бързо се появи хипотеза: това са яйца на Hyla arborea — малка дървесна жаба, известна със своята чувствителност към климатичните условия.
Това, което ги изненада, беше мястото на снасяне.
Тези земноводни, обикновено срамежливи и обитаващи гори, сякаш бяха намерили в моето преовлажнено поле временно идеално място за размножаване.
Климатичните промени, съчетани с необичайна влажност, вероятно са нарушили ориентацията им и ги са накарали да търсят нови територии.
Докоснат от тази неочаквана поява, започнах тихо да наблюдавам развитието на тази малка колония.
И няколко дни по-късно имах радостта да станa свидетел на малко чудо: яйцата започнаха да се излюпват.
Рояк от миниатюрни пъстървци плуваше плахо във водата. Разтърсен, реших да им осигуря по-сигурно убежище.
Изкопах малък басейн, отдалечен от земеделската техника, защитен от хищници, за да им дам шанс за оцеляване.
Не съм биолог, но тази среща ме докосна дълбоко. Тя ми напомни, че природата, дори в позната среда, все още може да ни изненада.
Между две бразди и няколко капки роса тя винаги намира начин да разкаже нова история.
А понякога е достатъчно да забавим темпото и да погледнем около себе си, за да открием, че дивата природа продължава да пробива път — дори в сърцето на нашите обработваеми полета.
Просто трябва да й оставим малко място.
