Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
После срещнах Влас по време на рафтинг. Очарова ме с китарата си, добротата си, нежния си поглед.
И той беше от село, работеше скромно в магазин. Шест месеца по-късно ми предложи брак. Бях щастлива. 😔
Живеехме просто, но спокойно. Бях превърнала апартамента ни в уютно гнездо. Той обичаше да готви, разказваше за финландските си корени. Рибената му супа беше вкусна.
Дори планирахме да отидем на море следващото лято. Но малко по малко той се промени. Подигравки за външния ми вид, обидни коментари, държеше се с мен като с дете… Загубвах вяра в себе си. 😔
И един ден се прибрах по-рано. Той говореше по телефона. Това, което чух, ме вцепени.
👉Продължението — в първия коментар 👇👇👇👇.
— Тя е наивна, ще подпише. Ще ѝ кажа, че е за отваряне на ателие. Приятелят ми нотариус ще пъхне между другото договор за продажба. И апартаментът ще е мой.
Излязох тихо, затворих… и след това позвъних все едно току-що пристигам.
Той ме посрещна, вечеряхме заедно. Разказа ми за уж проекта с Коля. Помоли ме да бъда гарант. Усмихнах се и се съгласих. Но на следващия ден, преди нотариуса, бях… в полицията.
При нотариуса всичко беше готово. Документите бяха на масата. Когато хванах писалката, вратата се отвори: полицията. Влас и съучастникът му бяха арестувани. Погледна ме шокиран:
— Как можа?
— А ти? Искаш да ми откраднеш апартамента? Не те ли е срам?
Разведох се. Нямаше деца, нито общи имущества. Всичко беше уредено за един месец. След това осинових куче. Лабрадор на име Зефир. Той стана моят верен спътник. Майка ми дойде при мен. Разказа ми, че баща ми е нейният втори съпруг. Животът може да ни изненада.
Изправих се. Живея. Имам покрив над главата си, работа, куче, достойнството си. Дори никога повече да не намеря любовта, гордея се със себе си. И все още вярвам в щастието.
