Видял съм немалко бури в живота си… но това, което преживях този ден, никога няма да забравя.
Всичко започна съвсем обикновено. Бях на плажа, с камерата в ръка, пред разярения Атлантически океан.
Вятърът духаше яростно, вълните ревяха, небето беше тежко и заплашително. Снимах, без да очаквам нещо повече от класическа буря.
Но само след десет секунди се случи нещо неочаквано.
👉Продължението — в първия коментар 👇👇👇👇.
Светкавица проблясна на хоризонта. В първия момент — нищо необичайно, вече бях виждал десетки. Но тази… беше различна.
Миг по-късно всичко се озари. Ослепителна бяла светлина изпълни зрителното ми поле, и избухна ужасяващ тътен — толкова силен, че подскочих. Наистина почувствах, че мълнията е ударила точно зад мен.
Беше нереално. Не просто светкавица. Удар от небето — мощен, див, почти свръхестествен.
Целият настръхнах. Дори когато гледам кадрите отново, сърцето ми се свива всеки път.
Инстинктивно отстъпих назад, сякаш усетих електричеството да ме докосва. Вятърът започна да вие още по-силно, сякаш самата природа искаше да ме прогони.
И в този застинал миг усетих колко малко контрол имаме.
Милиони хора са гледали това видео. Но аз бях там.
И мога да ви кажа едно: изображенията не предават емоцията. Трябва да го преживееш, за да го разбереш.
Този момент ми напомни колко красива, опасна и величествена може да бъде природата. И пред тази сурова сила се почувствах малък — но жив.
