Грижих се за децата на моята приятелка Клер, докато тя се наслаждаваше на пътуване в Италия с мъжа си. Лео и Зое, винаги пълни с енергия, правеха седмицата оживена, но приятна.
В една дъждовна сряда, докато играеха на криеница в спалнята на родителите, се чу вик:
— Има нещо под леглото!
Отидох да видя. Двамата бяха легнали по корем и се опитваха да хванат нещо с линийка. Помогнах да издърпаме предмета.
👉 За продължението прочетете статията в първия коментар 👇👇👇👇.
Беше малка кръгла чантичка, покрита с прах, със закопчалка, украсена със стрази. Изглеждаше като от друг век.
Лео ми каза:
— Изглежда като съкровище!
Зое, с широко отворени очи, добави:
— Мислиш ли, че е на мама, когато е била малка?
Взех я в ръце. Тя ми напомни за аксесоарите, които майка ми е имала през 80-те години. След като я почистих малко, разпознах типичния стил на вечерните чанти от онова време. Бързо потърсих онлайн и потвърдих предположението си.
И тогава… една картина се върна в съзнанието ми. Аз и сестра ми, като деца, криещи бонбони и малки бележки в почти същата чантичка. Може би тази също е принадлежала на някой от семейството. Но не е важно — тя вече беше събудила нещо.
Децата бяха развълнувани:
— Ами ако има бижу?
— Или любовно писмо?
— Или стар ключ?
Отворихме закопчалката внимателно, все едно е стар сандък. Вътре имаше метална фибичка, копче и малко сгънато листче. Разгънахме го внимателно. Беше детски рисунък: слънце, къща, две човечета, които се държат за ръце. И червено сърце, неумело оцветено.
Зое прошепна:
— Толкова е сладко…
А Лео, замислен:
— Може би това е рисунка на някой, който е искал да бъде запомнен.
За тях това беше лов на съкровища. За мен — връщане към детството, към онова време, замряло във въздуха, което един прост предмет може да събуди.
Почистихме чантичката и я сложихме на рафт в тяхната стая. Оттогава тя е там — не просто като спомен, а като връзка, нишка между поколенията.
И често децата ме питат:
— На какво играеше ти?
— Дали баба също рисуваше?
— Как беше твоето училище?
Тогава разказвам. Защото тези малки истории, тези забравени предмети, са не просто стари спомени. Те са семена на паметта. Мостове между вековете.
