На четвъртия ден от медения ни месец новият ми съпруг Брукс ми даде две бели таблетки.
— За морската болест, скъпа — прошепна той, докато ме целуваше по челото.
Няколко минути по-късно ме обзе странна сънливост. Но телефонът ми, който беше останал на горната палуба, ми напомни, че трябва да се обадя в болницата, за да се осведомя за майка си.
Събрах последните си сили и излязох от каютата.
По средата на стълбите се свлякох до парапета. Тогава чух гласове, идващи от долната палуба.
— Как дозираш лекарството, Брукс? — попита свекър ми Артър.
— По две таблетки всяка вечер, плюс допълнителна доза в супата ѝ. До полунощ няма да може да се защитава.
Кръвта ми се смрази.
— Значи действаме тази вечер? — попита Елинор, свекърва ми.
— Да. След полунощ се очаква буря. Около два часа ще я заведа на задната палуба под предлог, че има нужда от малко въздух. После едно леко побутване… и тя ще изчезне.
Притиснах ръка към устата си.
— След смъртта ѝ ще мога да наследя нейните 300 милиона долара — продължи Брукс.
Елинор избухна в смях.
— Тя наистина вярва, че се е омъжила за мъж, който я обича!
Тогава Артър добави:
— А родителите ѝ заминават за Аспен следващата седмица. Една автомобилна катастрофа на заледен път ще реши и този проблем.
Тогава разбрах, че не искат просто да ме убият. Те искаха да унищожат цялото ми семейство. Лекарствата вече започваха да ме замайват. Трябваше да действам незабавно.
С последните си сили се върнах към каютата си, осъзнавайки само едно: ако заспя тази нощ, може никога повече да не се събудя.
А това, което направих след това, напълно го шокира. 😮😮
👉 Ако тази история ви е заинтригувала и искате да прочетете продължението, моля, вижте първия ми коментар ⤵️⤵️⤵️․
Щом се върнах в каютата си, заключих вратата и грабнах телефона си. Пръстите ми трепереха толкова силно, че едва не го изпуснах.
Веднага набрах номер, за който Брукс не знаеше.
— Аз съм. Искат да ме убият. Тази нощ ще ме хвърлят в морето. Искат да навредят и на родителите ми.
От другата страна на линията спокоен глас ми отговори:
— Не мърдайте. Идваме.
Знаех точно на кого да се обадя.
Няколко минути по-късно се престорих, че съм напълно в безсъзнание. Брукс влезе в каютата, вдигна ме внимателно и прошепна:
— Прости ми, скъпа.
Не помръднах.
Той ме понесе към задната палуба, докато бурята започваше да разтърсва яростно яхтата.
Но когато се приближи до парапета, внезапно отворих очи.
— По-добре поискай прошка от някой друг.
Брукс замръзна.
Зад него се появиха няколко мъже.
Полицията. Артър и Елинор бяха арестувани няколко минути по-късно. Разследващите откриха лекарствата, доказателства за разговорите им и документи, свързани с банковите ми сметки.
Но най-големият шок за Брукс дойде, когато му разкрих, че никога не бях попадала истински в капана му.
Бях записала разговора им.
А още преди да се кача на тази яхта, бях променила завещанието си. Те нямаше да получат нито един цент от моите 300 милиона долара.
Брукс остана безмълвен, напълно съкрушен. Той вярваше, че е организирал перфектното ми убийство.
Но всъщност току-що беше подписал собствената си присъда.
