Защо кучето ръмжеше, лаеше и драскаше по огледалото? Какво имаше зад стъклото, в стената?
От няколко дни Томас забелязваше странното поведение на кучето си.
Всяка вечер животното заставало пред една стена в спалнята, точно до огледалото. Ръмжеше, лаеше, дори драскаше по пода. 😯
В началото Томас го отдаваше на отражение, шум от тръба или някое дребно животинче.
Но поведението на кучето ставаше все по-настойчиво. То не сваляше поглед от мястото, сякаш виждаше нещо, невидимо за човешкото око. Дори когато го викаха, то оставаше неподвижно, нащрек.
Защо кучето ръмжеше, лаеше и драскаше по огледалото? Какво имаше зад стъклото, в стената? 😯
👉 Прочетете продължението в първия коментар 👇👇👇👇.
Една вечер Томас реши да се приближи. Приложи ухо към стената. Нищо особено.
Но след няколко минути му се стори, че чува леко тракане. Почти като метален предмет, който се движи бавно вътре.
На следващия ден разказа историята на един колега, който разбира от ремонти.
Заедно разгледаха плановете на апартамента, като първо помислиха, че може би има технически отдушник.
Но според чертежите, на това място не би трябвало да има нищо. Подтикнат от любопитство, Томас свали огледалото и почука леко по стената. Отвътре се чу кух звук.
Пробиха малък отвор. Зад мазилката имаше кухина – стар, неизползваем коминен канал, забравен при реновацията на сградата.
Вътре намериха стара кожена чанта с няколко ръждясали предмета, счупен часовник… и пожълтяло тефтерче.
То принадлежало на някой си „Жюл М.” – бивш наемател, и съдържало кратки бележки, скици и билет за влак от 1972 година.
Загадката започна да се разплита. Кучето вероятно е усетило лек шум от въздушно течение в комина или падането на някакъв предмет вътре.
Нищо свръхестествено. Но преживяното остави отпечатък у Томас.
Оттогава стената е ремонтирана. А тефтерът е грижливо прибран. И всяка вечер, когато кучето минава покрай тази стена, спира за секунда… само за миг.
