„Не искам да отида с него…“ промълви Елaра, притисната до бялата стена на болничния коридор. Пръстите ѝ стискаха коленете ѝ, треперещи, докато очите ѝ търсеха подслон. Пред нея стоеше Деймън Крос, внушителен и нетърпелив мъж.
— Елaра, стига! изрева той. Сега се прибираме.
Момичето трепереше от страх, ужасено. В този момент Теса Хейл, социален работник, премина през коридора и чу разговора им. Тя се приближи до момичето и спокойно се намеси:
— Чакайте, трябва да разберем защо тя не иска да дойде с вас.
Малката прошепна с крехък глас: — Мама… тя е там…
Теса се наведe, за да я погледне в очите. — Как се казва твоята мама?
— Марина Вейл.
При тези думи д-р Адриан Мерсър се вцепени: — Марина Вейл… тя е в нашето интензивно отделение, жертва на тежък инцидент.
Надеждата озари лицето на Елaра. Деймън, нервен, се опита да отрече: — Грешите! Аз съм този, който трябва да я защити.
Но уплашеното момиче избяга към стаята на майка си, крещейки: — Мама, кажи на хората, че не искам да тръгна с него, страх ме е!😱😱
— Мама, събуди се, моля те!
След няколко секунди Марина прошепна нещо, което шокира всички. Тя каза:
— Той не е баща ти…
Ситуацията се изостри и това, което се случи след това, беше немислимо 😱😱. Истината за този мъж се оказа шокираща 😱.
↪️ Продължението в първия коментар. 👇👇
Теса Хейл пое дълбоко въздух и извади телефона си: — Трябва незабавно да се обадим на полицията.
Няколко минути по-късно сирените се разнесоха в коридора. Полицаите пристигнаха спокойни, но решителни. Деймън Крос се вцепени, ръцете му трепереха.
Началникът на екипа, инспектор Лемуан, се обърна към него: — Господин Крос, вие сте арестуван. Разследвахме ви. Търсите се за отвличане, заплахи и насилие срещу непълнолетно лице.
Елaра, притисната към майка си, слушаше всяка дума с смесица от страх и облекчение.
Деймън лъже от самото начало, представяйки се за защитник, но всъщност е отвлякъл момичето, за да манипулира майка ѝ и да обслужва криминалните си интереси. Той я е заплашвал, лишил я е от свобода и затова малката трепереше и отказваше да тръгне с него.
Лицето на Деймън се изкриви, когато полицаите му сложиха белезници. Марина, изтощена, но облекчена, погали нежно косата на дъщеря си: — Сега си в безопасност, скъпо мое.
Теса Хейл се усмихна: — Никога повече той няма да може да ви раздели.
Елaра се сгуши в майка си, кошмарът приключи. Деймън вече беше само призрак от миналото, опасен мъж, най-накрая неутрализиран, неспособен да навреди отново.
