Отидох на гробището с двете си дъщери, за да изпълня едно обещание. Обещание, дадено на баща им, Тома, преди да си отиде. В онзи ден той хвана ръката ми и ми каза:
— За рождения ми ден искам моите момичета да бъдат най-красивите. Дори и да ме няма… обещай ми, че ще дойдат при мен в красивите си рокли.
В онзи момент не можах да кажа нищо. Гърлото ми беше стегнато. След смъртта му всичко се срина.
Домът ни стана мълчалив. Ема, на 6 години, и Лила, на 8, се промениха. Вече не крадяха бисквити през нощта, не искаха тайно сладолед, не се смееха както преди. Аз също. Без Тома нищо вече не беше същото. 😔
Често си спомнях за нашите нежни закачки:
— Твърде много ги глезиш, Тома! — му казвах.
— И ще продължавам да ги глезя цял живот! — отговаряше той със смях. Те са всичко за мен. Знаеш колко много ви обичам… и теб също.
Такъв беше той. Присъстващ баща, забавен, грижовен. Надежден съпруг. А после дойде болестта. Рак. Бърз, жесток. Бореше се, но загубихме. 😔
Дълго време нямах сили да се изправя пред това обещание. Докато дъщерите ми не ми го припомниха с онзи сериозен тон:
— Мамо, той го каза, докато ни държеше за ръка. Това беше важно за него.
И тогава подготвих роклите. Сресах момичетата. Помогнах им да обуят обувките си. Без думи. Със свито сърце, но изправена. В онзи ден тръгнахме трите, хванати за ръце, към гробището.
И там, пред гроба на Тома… нещо ни очакваше. 😯
Не бях готова за това, което щяхме да открием.
👉Продължението – в първия коментар 👇👇👇👇.
Две кутии ни чакаха, красиво опаковани. На всяка беше написано:
„От татко“
— Виж, татко ни е изпратил подаръци! — извика Ема. — Но… ние трябваше на него да подарим нещо…
Не казах нищо. Знаех, че някой — може би близък човек, на когото Тома е доверил всичко — е направил този жест. Коленичих, поставих ръка на гърбовете им… и ги оставих да отворят.
Вътре — два чифта красиви обувки. И писмо. С неговия почерк. Последното му писмо:
„Моите обичани принцеси,
Дори ангелите се удивляват на вашата красота. Тук, на небето, всички говорят за вас. Виждам ви с роклите ви и съм толкова горд.Исках да ви направя още по-красиви, затова избрах тези обувки за вас. Надявам се да ви харесат.
Може да не съм физически до вас, но живея в сърцата ви. И да, знам, че вече не крадете сладки неща… Но не казвайте на мама — видях я как отново напълни буркана с бисквити. Следващия път ми разкажете как сте ги отмъкнали!
Бъдете щастливи. Смейте се. Падайте. Ставайте. Не е нужно да сте перфектни — дори мама не е винаги.
Благодаря, че дойдохте. Много ви обичам. Липсвате ми.
Вашият татко (Тома)“
Ема се обърна към мен с блестящи очи:
— Мамо, той все още ни обича, нали?
Прегърнах ги и двете, с усилие да задържа сълзите:
— Разбира се, съкровище. И аз ви обичам. Повече от всичко на света.
В този ден усетих, че нещо се промени в мен. Тъгата ми се превърна в благодарност. Благодарение на тях, на тяхната чиста любов, отново открих малко светлина. И разбрах, че мога да продължа напред.
