Беше сив и студен съботен сутрин. Голите дървета трепереха под октомврийския вятър. Ана беше дошла да посети брат си, който почина твърде млад при автомобилна катастрофа. Вече пет години идваше всеки месец, без пропуск.😔
Докато поставяше бели хризантеми върху каменния надгробен паметник, тя забеляза наблизо неподвижно малко момиче. То носеше черна рокля и стискаше в ръцете си малко плюшено мече. Изглеждаше като застинало, очите ѝ бяха фиксирани върху гроб, чието име едва се четеше.
Ана се приближи внимателно.
— „Здравей… дойде ли с някого?“ – попита тихо тя.
Момичето поклати глава, без да проговори.
— „Знаеш ли, не е много безопасно да идваш тук сама. Родителите ти знаят ли, че си тук?“
Тишина… Коя е тя? 😔 За продължението прочетете статията в първия коментар 👇👇👇👇.
След дълъг момент момиченцето прошепна:
— „Това е татко ми… Днес се навършва година. Майка не можа да дойде, тя работи. Казала ми е, че мога сама да му кажа здрасти…“
Ана почувства тръпка по гърба си. Клекна и погледна към гроба. Един млад мъж, починал на 32 години. Тя положи ръка на рамото на детето.
— „Искаш ли да остана с теб малко?“
Момичето срамежливо поклати глава.
Те останаха там, рамо до рамо, в мълчанието на спомена. Когато момичето най-сетне стана да тръгва, обърна се към Ана и каза:
— „Можеш ли да дойдеш с мен следващия път? Татко ми обичаше, когато хората се усмихваха.“
Ана отговори с мека усмивка:
— „Обещавам.“
Ана наблюдаваше как малката се отдалечава между гробовете, тънката ѝ сянка се сливаше с избледнялите есенни цветове.
Тя остана неподвижна няколко минути, сърцето ѝ тежеше от неочаквана нежност.
Този детски, толкова сериозен поглед я бе докоснал повече, отколкото си беше представяла.
Тя си обеща да се върне, не само за брат си, но и за тази мълчалива малка душа.
Целият ден лицето на Елин обикаляше мислите ѝ, като нежна и тъжна мелодия.
Следващата събота тя донесе два букета: един за брат си, един за таткото на Елин.
Този път малкото момиче беше там отново, сякаш я очакваше.
Те не говориха много, но мълчанията им се съгласуваха прекрасно.
Ана извади малка термос бутилка с горещ шоколад и две чаши.
Когато Елин се усмихна, докато отпиваше глътка, Ана знаеше, че това обещание има по-дълбок смисъл, отколкото си беше представяла.
