Лекарите ми съобщиха, че дъщеря ми вероятно няма да преживее повече от шест месеца без сърдечна трансплантация. 😱😱😱
Дъщеря ми угасва пред очите ми, а аз се чувствам безсилен — беден моторист без средства.
Мая се срина по време на тренировка по футбол във вторник следобед, и още в четвъртък лекарите ми казаха, че тя вероятно няма да живее повече от шест месеца без сърдечна трансплантация. 😱
Аз съм на петдесет и осем години, карам мотор и ремонтирам коли; седях в болнична зала, когато ми обясниха, че операцията и следоперативните грижи ще струват 450 000 долара — сума, която застраховката няма да покрие напълно.
— „Можем да я включим в списъка за трансплантация,“ ми обясни д-р Морисън, „но без финансово обезпечаване дъщеря ви няма да може да получи приоритет, когато се появи подходящ орган.“
Гледах я през прозореца: легнала, с венозни системи в ръцете, а апаратите, следящи сърцето ѝ, издаваха тихи звуци. Майка ѝ почина при раждането ѝ. Шестнадесет години Мая и аз се борихме с живота — само двамата.
— „Колко време имам, за да събера сумата?“ — попитах.
— „Г-н Чен, имаме нужда поне от половината авансово, за да запазим приоритета ѝ — това са 225 000 долара. И трябва да осигурите сумата в рамките на тридесет дни,“ ми отговориха.
Излязох, отидох до мотора си и прекарах час на паркинга, опитвайки се да измисля решение.
Срещнах се с приятелите си от клуба, тъжен, разказах им цялата история. Те се спогледаха сериозно, без да кажат нито дума.
Не можех да си представя какво ще направят след като си тръгна.
На следващия ден президентът на клуба ми, Маркъс, пристигна в болницата. Изглеждаше сериозен, почти тържествен. Приближи се до мен и това, което ми каза с тих, но твърд глас, беше шок.
👉 За продължението — прочетете публикацията в първия коментар 👇👇👇👇.
На следващия ден президентът на клуба ми, Маркъс, пристигна в болницата. Изглеждаше сериозен, почти тържествен. Приближи се до мен и с тих, но развълнуван глас каза:
— „Чуй ме, братко… говорихме цяла нощ. Знаем през какво минаваш, но не си сам. Това, което ще ти кажа, е важно.“
Слушах го напрегнато и неспокойно.
— „Клубът се обедини. Намерихме начин да съберем 225 000 долара.“
Онемях от изненада.
— „Дарения, търгове, събития… дадохме всичко от себе си. И за по-малко от 24 часа почти събрахме цялата сума. Всичко това е за Мая.“
Тежестта падна от раменете ми. Нямах думи. Тези мъже — моите братя — пожертваха времето и сигурността си, за да спасят дъщеря ми.
— „Виждаш ли, г-н Чен, ние сме семейство. И ще направим всичко, за да може Мая да живее.“
Сълзи напълниха очите ми. Тези мъже направиха невъзможното. Благодарение на тях Мая вече имаше шанс да оцелее. ❤️
