В една ледена ноемврийска вечер, Анна и Тео се прибираха у дома след вечеря с приятели. Под уличните лампи леко се сипеше сняг, когато детски плач разкъса тишината.
— Чу ли това? — попита Анна.
— Това е бебе — отговори Тео, оглеждайки се наоколо.
Те проследиха звука до пейка в парка. Под старо одеяло плачеше новородено. Анна внимателно го взе в ръце.
— Едва на месец… Как може някой да изостави толкова крехко същество?
След като се прибраха, го преоблякоха, нахраниха и незабавно се обадиха на социалните служби. Анна едва сдържаше сълзите си – от години мечтаеха за дете.
Три месеца по-късно, без никакви следи от биологичните родители, Анна и Тео успяха официално да осиновят момиченцето. Нарекоха я Лина… Но ги очакваше изненада…
👉Прочетете продължението в първия коментар 👇👇👇👇.
Минаха години, и Лина израсна в обичливо семейство. На 17 години завърши с отличие и мечтаеше да стане учителка. По време на празненство след бала, някой почука на вратата.
Тео отвори. Влязоха двама непознати, залитащи от алкохол.
— Браво за дипломата, дъще! — каза жената.
— Ние сме твоите истински родители — добави мъжът.
Лина, шокирана, започна да пита. Анна тогава разказа цялата история. Разтърсена, Лина отговори твърдо:
— Оставихте ме сама на пейка. Моето семейство е тук.
По-късно, водена от желанието да разбере произхода си, Лина откри биологичната си майка. Жената живееше в бедност с още три деца.
Най-големият, Елиас — срамежлив тийнейджър, се присъедини към Анна и Тео. С тяхната подкрепа той влезе в университет и започна да се развива. Постепенно откри забравени страсти — музиката и четенето.
Анна му подари първата му китара, с която той не се разделяше. През уикендите всички заедно ходеха на пикник в парка, където някога Лина бе намерена. Един ден Елиас каза срамежливо:
— Никога преди не съм имал истинско семейство.
Тео, с блестящи очи, му отвърна:
— Вече си у дома.
След смъртта на тяхната биологична майка, Лина и нейните осиновители приеха и двете по-малки деца — Лиам и Майя.
В този дом, пълен с любов, те успяха да излекуват раните от миналото. Станали възрастни, посветиха живота си на това да помагат на другите — като психолози.
